CB1 рецептори

Наличието на канабиноидни рецептори в мозъка е установено през 1988 г. от Уилям Деван, който работи в лабораторията на Алин Хаулет в университета в Сейнт Луис. Рецепторите са протеини, вградени в клетъчните мембрани, a eндоканабиноидите или фитоканабиноидите, които се свързват с тях, индуцират каскади от молекулни събития в клетките.

Тези рецептори,по-късно наречени СВ1 рецептори, се съсредоточават в церебралните и базалните ганглии (региони, отговорни за моторния контрол, което може да обясни защо марихуаната  улеснява мускулната еластичност); в хипокампуса (съхранение на краткотрайна памет); и в лимбичната система (емоционален контрол). Канабиноидите, действат чрез СВ1 рецепторите и играят роля в процесите на познание и възприемане на болката, както и като двигателен контрол.

Дий Мани отказа химиотерапия и излекува рака на гърдата с канабис

CB2 рецептори

През 1992 г. вторият канабиноиден рецептор се открива в клетките на далака, в белите кръвни клетки и други „периферни“ области на тялото. Откриването на СВ2 рецептора поднови надеждата, че могат да се развият ефективни не-психоактивни лекарства за имунната система (които не включват мозъка или централната нервна система).

Също така през 1992 г. Дивейн и Лумир Ханас, работещи в лабораторията на Mechoulam в Herbrew университет в Йерусалим, идентифицират първия ендогенен канабиноид – сравнително проста молекула, наречена N arachidonylethanolamine (AEA). Нарекли го „анандамид“ – санскритската дума за блаженство. Анандамид действа на СВ1 и СВ2 рецепторите. Ефектите,които той има дублират ТХК-то.