Из Дневника на Ганджамен: Част I
С изгряването на слънцето ето ме и мен. Всеки ден алармата на телефона ме събужда в 5:30 сутринта (понякога я изпреварвам). Какво следва – ставам и се запътвам към банята, след което отивам директно към холната ми маса, където ще свия марихуана. Свивам конопа,слагам си къси панталонки и паля джойнта. Веднага след първата дръпка,след като димът е навлязъл в белите ми дробове,минал през филтрите, навлязъл в кръвоносната система, канабиноидите започват да играя своята роля. Обикновено пуша сортове на сативата, зада ме държат бодър,фокусиран,изпълнен със желание за нови предизвикателства в предстоящия ден.
Та, какво се случва в мозъка ми,всички тези канабиноиди и специално THC-то започват да работят много ефективно. Понякога си мисля,че ме карат да се чувствам сякаш съм игнориран от реалният свят,но всъщност не, по-скоро ме мобилизира и съсредоточава,концентрирам се върху плановете ми за деня.
След като вече съм на половината от джойнта и съм в подходящата еуфория, започвам своята сутрешна гимнастика или йога, както искаш така го наречи. Тук важното е да си взел правилната доза, защото ми се е случвало вместо половината,изпуша цялата и след гимнастиката и душът закъснявам за работа. Не че имам шеф,все пак работата ми е такава,че мога да работя когато си поискам.След което ако жена ми не се е събудила, отивам на разходка с кучето. Анабел. Анабел е микс от шоколадов лабрадор и териер. Хората казват че прилича на питбул,но не е. Както и да е. Докато я разхождам,разбира се напушен, се съсредоточавам върху Анабел. Обикновено я разхождам без каишка и се опитвам да я възпитавам на обноски на пътя. И да ти кажа, имам успех. Въпреки че понякога комшиите се обаждат на животински контрол, защото си разхождам кучето без каишка (по закон е забранено).
Следва ред на закуската. Или си варя овес със семки от коноп или пия една чаша сок – около 250 мл и тръгвам на работа. Обикновено напушването ме държи около 2-3 часа. Работя за Uber. В повечето случай, когато започна работа съм все още напушен,но това не ми пречи, защото вече съм се фокусирал изцяло върху работата. Хубавото на тази професия е, че можеш да работиш когато и както си поискаш. Та, професията ми доставя удоволствие,всеки ден возя най-различни хора,някои са много тихи, други много разговорливи и любопитни. Обикновено ме разпитват за това дали съм доволен от Uber. Казвам им,че съм доволен, да, доволен съм,защото шофирането ми доставя удоволствие.
Някои задават въпроси от сорта: Колко пари правиш на седмица? Скъпа ли е поддръжката на колата? Колко километра съм изминал. Отколко време карам за Uber?
Имам много случаи, в които хората говорят повече за себе си. Един ден карам в Бостън и возя един, който работи за Google Maps за Uber. Той каза “ Обичам Uber. Uber е моят най-добър приятел. Бил съм в 46 страни и във всяка ползвам услугите, докато не се притеснявам за нищо.” Стана ми интересно как този човек се възхищаваше на Uber. Да, супер яко е,но всъщност за него това работеше перфектно, както вярвам и за много други. Човекът пътува много и няма никакви притеснения за своя транспорт. Трябва му телефон и приложение.
Тази история я спирам дотук. Канабисът вече ме пуска. Скоро ще ти разкажа още една…