Случаите на хора, лекуващи се с марихуана по света вече достигат милиони. Рядко обаче се намира случай на човек, използващ канабиса за лечение в България. И дори и да се намери то той веднага се сблъсква с родната действителност и бива арестуван за това, че е успял да намери лек за болките си. 35-годишният Тодор Ванков от Казанлък страда от множествена склероза (МС) и след години неуспешно лечение с кортикостероиди получава тежка некроза на бедрената кост. Открива, че единственото, което му помага, е марихуаната. След сигнал обаче той е задържан и сега е подсъдим. Очаква го присъда. Младият мъж, който очаква второто си дете, пита – защо държавата го смята за престъпник, вместо да декриминализира канабиса, за да могат болните като него да облекчават страданията си.
– Кога научихте страшната диагноза?
– Беше 2002 година, диагностицира ме проф. Шотеков в Александровска болница в София, след направен ядрено-магнитен резонанс. Тогава получих най-сериозния пристъп – започна с изтръпване на лявото пръстче, постепенно за около месец ми се схвана цялата лява половина на тялото – за да стигна от болницата до Петте кьошета, ми бяха нужни три почивки. Освен това дясното ми око заседна в очната ябълка, бях кривоглед, виждах двойно… Преди това съм имал по-леки пристъпи, но не съм ги отдавал на болестта, по това време дори не бях чувал за МС, навърших 19 години в болницата…
Килограми канабис раздали фармацевтични компании на български пациенти
След повече от месец всякакви вливки на коркитостероиди, излязох в абсолютно същото състояние. Тогава прочетох, че в Канада правят изследвания с марихуана върху болни от МС, които дават положителен резултат. И аз също много бързо осъзнах, че ми помага. Преди това обаче се доверих пак на лекарите, които продължаваха да ме лекуват по същия начин. И накрая, не само, че нямаше ефект, а се оказа, че кортикостероидите така увреждат, че имам некроза на бедрена кост. Сега съм със 75% инвалидност заради това. Заради това ги отказах категорично и започнах да се лекувам с марихуана.
През годините съм имал още няколко по-леки пристъпа, но с всеки следващ започнах да опознавам болестта, да опознавам и тялото си и взамодействие между тях. И благодарение на нея, в последните години ЯМР показва, че организмът ми е чист, няма видими следи от МС. Това не означава, че съм се излекувал, медицината дори не познава достатъчно добре тази болест, някои лекари казват, че съм в перфектна ремисия. И повече лекари ме подкрепят. От време на време имам симптоми, но вече знам как да ги овладявам и дори мога да кажа, че с МС сме приятели…
– Как се стигна до ареста Ви?
– Арестът се случи след сигнал на доброжелател. На 13 април 2016 година, малко след полунощ, полицаи дойдоха в дома ми. 9-годишното ми тогава дете спеше, аз също спях, доста са звънели преди да им отворя. Не исках да влизат и заради това сега имам обвинение за едро хулиганство и възпрепятстване на органите на реда. Не смятам, че човек трябва да се държи грубо с полицаите, но не смятам и, че някой има право да ти влиза в дома посред нощ. Не съм употребявал физическа съпротива, използвах груби изрази. Но току-що ме бяха събудили, действах инстинктивно, защитавах дома си, който и да беше дошъл, щях да действам така. Както и да е, влязоха и намериха 200 гр. суха маса, 30 гр. извлек и 13 растения.
Римски историци документират лечебните свойства на корена от канабис
По време на ареста от силния стрес получих пристъп и вместо в килия по спешност ме закараха в неврологично отделение на болницата. Останах там под охрана от двама полицаи, които стояха плътно до мен. На другия ден чух по радиото да съобщават, че в дома ми е открит склад за наркотици. В същото време беше починал мой възрастен болен съсед. Когато синът му отишъл в моргата, където тялото му бил закарано, установил, че златните му пръстени и синджири са изчезнали. Явно лекари или други медицински лица са ги откраднали. Затова обаче не се съобщаваше нито дума. И какво се оказа – полицаите прибират билките на болен човек и той е обвинен в тежко престъпление, а мародерството на доктор върху труп, никой не го споменава. А докторите дори не бяха описали в медицинските документи кървяща рана от крака ми, която получих по време на ареста – спънаха ме с ритник, за да падна на земята и да ми сложат белезници.
– Какви са точно обвиненията срещу Вас и докъде стигна делото?
– Имам три обвинения – за притежание на наркотици, за отглеждане на наркотици и за грубо отношение към орган на властта. Вече 2 години се точи делото, в началото на тази му дадоха ход. Прокурорът два пъти отказа да ми бъде направена медицинска експертиза, но сега поне съдът разреши. Не искам да бъде гледано по съкратената процедура, за да получа по-ниска присъда, защото не се признавам за виновен. Не се съгласих на споразумение с прокуратурата, не мога да се призная за виновен за това, че искам да живея.
– Страхувате ли се от ефективна присъда?
– Надявам се на справедливата преценка на съда и да бъда оправдан. Проблемът е, че ако получа условна, аз ще продължавам да се лекувам по този начин, защото само това ми помага и нямам друг избор. Не искам повече да пия лекарства, защото те намаляват болката, но вредят на много други неща. Вече си изпатих от медицината. Некрозата на бедрената кост беше стигнала до такова положение, да не мога да мръдна нито напред, нито назад от болка. Трябваше някой да дойде да ме прибере… ако нямам марихуана. И представяте ли си колко щастлив се чувства човек, който пак може да ходи, колко щастлив се чувства след всяка крачка, която може да направи? Според медицината некрозата на бедрената кост се лекува само с операция, при която трябва тя да се смени с изкуствена. И това струва около 5000 лева, така че аз ги имам спестени и си ги кътам за това. Така че не съм си го измислил аз това и никой не може да ме обвинява… макар че явно може…
Могат да ми вземат и шофьорската книжка, защото марихуаната остава в кръвта над 6 месеца. Аз, разбира се, никога не шофирам след директна употреба, пия извлек от коноп вечер преди лягане и на другия ден няма и помен от наркотичното въздействие, но според закона шофирам, употребил дрога.
– Как се чувствате държавата да Ви третира като престъпник и как бихте призовали употребата на канабис да бъде декриминализирана?
– Имам чувството, че цялата държава е надвиснала над мен и се опитва да ме смаже, сякаш това е най-тежкото престъпление. От разследващия полицай до прокурора – всички са много сериозни, и аз не ги виня, те си вършат работата, такъв е законът. Но искам да живея спокоен и нормален живот. Тази болест води до парализа, ослепяване и смърт. Ако има нещо, което дори да не лекува, може да повлияе положително, има ли значение дали то е наркотично вещество? Ако ги притеснява наркотичният ефект на марихуаната, да забранят тогава и ракията, нейното въздействие е много по-опасно. Но тук трябва да се намесят и лекарите. За съжаление обаче, голям процент от медицината е фармацията, а това е бизнес за милиарди. И България остава един от последните острови на фармацефтичната мафия. Гърция, Македония, Румъния – всички махнаха забраните, остана Турция. С нея ли ще се сравняваме по демокрация? Изобщо, не живеем в никакво демократично общество. Това е геноцид от държавата – един болен човек е тормозен заради билките, с които се лекува…
– Можете ли да работите нормално и как се справя семейството Ви с всичко това?
– До преди ареста бях трудотерапевт – работех с младежи с увреждания, давайки им трудови навици, реално ги учех на живот. Но стресът ми дойде в повече. От друга страна – не е редно човек, срещу когото се води разследване за наркотици, да работи с деца… Опитвам се да пазя и моето дете, да му спестявам колкото мога. Родителите ми ме подкрепят напълно, те са най-стабилните родители – и естествено, след като видиш въздействието на МС върху сина си и после как се подобрява, каквото и да е това нещо, което му помага, ти ще си „за“.
А жена ми сега е бременна в 8-ия месец – между всички тези лоши неща, е на път да ми се случи едно от най-хубавите. И макар че това дело за мен е все едно още една диагноза – изморих се много, като задълбая в темата, очите ми се насълзяват – знам, че заради семейството си, което много обичам, трябва да продължа да се боря. Така че, вече 16 години, войната продължава…
Източник: dir.bg