Докато повечето хора могат да се фокусират само върху пушенето, готвенето или извличането на канабиноиди от цъфтежа на растението важно е да запомните, че цялото растение има своите ползи. Семената, стъблата, листата, смолата и дори коренът са с медицинско значение.

От древни времена коренът на канабис е бил един от най-ценните аспекти на канабиса. Китайските билкови лекари включвали канабиса в своите рецепти преди близо 5000 години, използвайки корена като диуретик. Давали го на  родилките, за да нямат кръвоизливи след раждането.

В Рим около началото на първото хилядолетие историкът Плиний документира използването на корени от канабис. По-специално, той пише, че е полезен за ставна скованост и изгаряне на рани.

В Азербайджан през Средновековието, коренът е използван за лечение на рани, трески, зъбобол, абсцеси и язви. През 1653 г. През 1696 г. в Германия лекарят Георг Еберхард Румф документира корена от канабис като полезен за гонореята. През1764 г. изданието The New English Dispensatory предлага също да се изпозлва растението за лечение на тумори, подагра и възпаление на кожата.

Лекарствената стойност на кореновия канабис се намира в химическия му профил. За начало тя съдържа малко холин, хранителен елемент, който спомага за поддържането на здравето на клетъчните мембрани и е особено полезен при жени в постменопауза, които често са изложени на риск от липса на холин. Също така съдържа терпени или ароматни молекули, като friedelin и epifriedelanol, които притежават свойства на антиоксидант за защита на черния дроб и тумор. Другите терпени като пентациклични тритерпенови кетони намаляват възпалението и бактериите, действат като диуретик и убиват раковите клетки, докато пиперидин и пиролидин се използват от фармацевтичните компании при изработването на медикаменти. Коренът на канабиса съдържа и алтопин, който може да действа като бронходилататор или релаксант на очни мускули.