Началото на летния сезон 2016, s Нана си говорехме най-различни неща,които да правим и ми дойде нещо на ум. По случай 21-я й рожден ден  запазих  дата да скачаме с парашут. По-скоро беше като подарък и за двамата,защото и аз изгарях от желание, nо реших да не й казвам.

 Очакваният ден настъпи. Станахме рано с Нана,за да се подготвим. Тя все още не знаеше къде отиваме и какво ще правим, но беше много развълнувана. Аз бях нервен и може би изпитвах малко страх.  Нана постоянно се заиграваше с мен и подхвърляше  шегички – нямаше си и идея къде отиваме.

Аз си казах – трябва да се успокоя, затова  си свих един бърз джойнт. Седнах на верандата под слънцето и запалих. Така добре се наслаждавах,че за момент въобще и не помислих за самолета,парашута,за скока… Усетих  спокойствие и концентрация. Мозъкът ми започна да функционира правилно и започнах да излизам от тази паника,която се опитваше да ме превземе. Станах, погледнах нагоре към слънцето и си казах – няма от какво да се страхувам. Седнах и свих още един джойнт,който имах намерение да изпуша преди скока.

Нана беше готова. Събрахме всичко  и потеглихме към Бостън.

Докато пътувахме почуствах,че ефектът от канабиса изчезва и за да се подсигуря, запалих цигарата. Нана постоянно ме питаше къде отиваме и какво ще правим? Накрая й казах,тя ме погледна уплашено,но в следващата секунда се усмихна и каза дай и аз да си дръпна. Явно изпита същото чувство,което изпитвах и аз по-рано.

Тя не обичаше да пуши, предпочиташе да готви с растението.

Обратно към Бостън. Пристигнахме, аз вече бях във фаза летене. Отново. Седнахме, попълнихме всички документи и се насочихме към инструкциите, които парашутистите щяха да изнесат. Бях се концентирал изцяло върху това,което ми обясняваха.След 10 мин лекция бяхме вече в самолета. Следващите минути за нас с Нана бяха нещо неописуемо преживяване.  След като се приземихме ,аз бях готов да го направим отново.Радвам се,че си свих някой джойнт с мен✌😉