Доходите от проституцията, иманярството, унищожаването на културна ценност, отклоняването на вода, скоро могат да не се наказват със затвор. Декриминализацията на тези дейности е предвидена в проект за Концепция за наказателна политика в България 2020-2025 г. на Министерството на правосъдието, в която са заложени изменения в действащия Наказателен кодекс. Документът е публикуван за обществено обсъждане.
Декриминилазация на канабиса обаче не фигурира никъде. Ето част от текстовете, които според авторите подлежат на декриминализация:
– убийство без разрешение на едър дивеч (сега наказанието е затвор до 1 г. или глоба от 100 до 300 лв.);
– укриване на културна ценност (сега се предвижда затвор до 3 г. или глоба от 500 до 3000 лв.)
– унищожаване или повреждане на културна ценност или документ от Националния архивен фонд (сега се предвижда затвор до 3 г. или глоба от 500 до 2000 лв.);
– даване на разрешение от длъжностно лице за унищожение, разрушаване, повреждане, видоизменение, износ на културна ценност или на документ от Националния архивен фонд (сега наказанието е затвор до 5 г. или глоба от 1000 до 5000 лв.);
– предаване по радио, телефон или друг начин фалшив сигнал за спешна помощ, за злополука или тревога (сега наказанието е затвор до 2 г.);
– изграждане на водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води в разрез със закон (сега наказанието е затвор до 2 г. и глоба от 5 хил. до 15 хил. лв.);
– използването на регистрационен номер, издаден за друго МПС (сега наказанието е до 1 г. затвор или глоба от 500 до 1000 лв.);
– използването на минерална вода за стопанска дейност (сега наказанието е затвор до 1 г. и глоба до 5000 лв.).
Причината
Липсата на положителен ефект от наказателната репресия върху безработицата и ниските доходи е мотивът на вносителя да предложи декриминализация чрез отмяна на някои текстове от НК, „които са изгубили своето значение или се отнасят до деяния с твърде ниска обществена опасност, които биха могли да бъдат преследвани по-успешно по административнонаказателен ред“.
„Наказателната репресия няма положително влияние върху безработицата и ниските доходи като специфични криминогенни фактори, поради което е неефективно средство за справяне с обусловената от тях престъпност. По-високите битови и социални стандарти в местата за лишаване от свобода от тези, до които определени извършители на престъпления имат достъп, създават криминогенни стимули за рецидив и формиране на трайно престъпно поведение, тъй като изтърпяването на наказанието не оказва възпиращо действие. В тези случаи ограничаването на наказателната репресия чрез въвеждане на алтернативни на лишаването от свобода наказания (напр. пробация) би дало по-добър резултат.“
„Съществуват и други състави на престъпления, които поради спецификата на регулираната от тях материя или поради конструктивния си дефект са практически неприложими. Прилагането им следва да бъде преосмислено, като бъдат декриминализирани или прередактирани за целите на правораздаването“, пишат авторите на концепцията. Един от тях касае проституцията. Той е записан в чл. 329 от Наказателния кодекс и гласи:
„Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.“
„Прекомерното повишаване на санкциите в отделни престъпни състави не отчита относителната тежест на наказанията, не води до качествени изменения в приложението на генералната превенция и в редица случаи не е съобразено с изискванията на Общата част на НК. Увеличените размери на наказанията представляват и криминогенен фактор за извършване на по-тежки престъпления“, пишат авторите и отбелязват, че в момента „се наблюдава нерешителност от страна на законодателя да прилага функцията на декриминализацията чрез отмяна на текстове от НК с отпаднала значимост“.
Източник: Offnews
