Основната причина да се криминализира марихуаната е нейният ефект върху дегенерацията на раса. Марихуаната води до пацифизъм и комунистическо промиване на мозъците.
В САЩ има 100 хиляди души, употребяващи канабис, и повечето от тях на черни, испанци и филипинци. Тяхната сатанинска музика, джаз и суинг, произлизат от употребата на марихуана.
Тази марихуана кара белите жени да търсят сексуални връзки с негри и всякакви други.
Това кара тъмнокожите да мислят, че са добри колкото белите.
Марихуаната е пристрастяващ наркотик, който произвежда в потребяващия лудост, криминалности и смърт.
Пушите марихуана и вероятно ще убиете брат си.
Марихуаната е най-причиняващият насилие наркотик в историята на човечеството.
Тази реч като цяло сумира причините, поради които марихуаната бива криминализирана в Щатите през 20 век. Принадлежат на Хари Джейкъб Анслингер, директор на Федералното бюро за наркотиците в САЩ.
В тази статия ще Ви разкажем какво налага забраната на растението.
Хари Джейкъб Анслингер (20 май 1892 г. – 14 ноември 1975 г.) е правителствен служител на Съединените щати, който е бил първият комисар на Федералното бюро за наркотици на Министерството на финансите на САЩ по време на председателствата на Хувър, Рузвелт, Труман, Айзенхауер и Кенеди. Бил е привърженик на забраната и криминализирането на наркотиците. Анслингер е изпълнявал безпрецедентните 32 години в ролята си на комисар до 1962 г. Отговорностите, които някога е носил Анслингер, до голяма степен са под юрисдикцията на американската Служба за национална политика за контрол на наркотиците.
Първите забрани идват още от 1860 г.
Забраната за канабиса в Щатите започва да се прилага в местни закони в Ню Йорк през 1860 г. Съответно повлича крак и в много други щати и от държавните закони през 1910-те и 1920 . Федералният закон за чиста храна и лекарства от 1906 г. регулира етикетирането на патентни лекарства, които съдържат „канабис индика“. През 1925 г. Съединените щати подкрепят вписването на „индийския коноп“ като наркотик в Международната конвенция за опиума. Препоръките от Международната конвенция за опиума вдъхновяват работата с Единния държавен закон за наркотиците между 1925 и 1932 година.
Анслингер не е бил активен в този процес до приблизително 1930 г. Преди края на забраната на алкохола Анслингер твърдял, че канабисът не е проблем, не вреди на хората и „вероятно няма по-абсурдна заблуда“ от идеята, че растението прави хората агресивни. Неговите критици твърдят, че той е променил мнението си не поради обективни доказателства, а заради личния си интерес .
Големите фармацевтични фирми в ядрото на проблема
За кампанията си срещу канабиса той събира съмнителни факти за марихуаната, според които тя води до престъпление и насилие. Адвокатътъ удобно пренебрегва фактите, които са му подадени от доктор Уолтър Бромберг, който изтъква, че злоупотребата с наркотици и престъпността са силно объркани и че никоя от група от 2216 наказателни присъди, които е разгледал, не са били ясно извършени под влияние на марихуана. Или пък дискусия, изпратена му от Американската медицинска асоциация, в която 29 от 30 фармацевти и представители на лекарствената индустрия възразяват срещу предложенията му за забрана на марихуаната.
Анслингер търси и в крайна сметка получава като ръководител на Федералното бюро за наркотици увеличение на съобщенията за пушенето на марихуана през 1936 г., което продължава да се разпространява с ускорени темпове през 1937 г. Преди това пушенето на марихуана е било сравнително леко и ограничено до югозапада особено по мексиканската граница.
Бюрото първо подготвя законодателен план, за да търси от Конгреса нов закон, който да постави марихуаната и нейното разпространение директно под федерален контрол. Второ, Анслингер провежда кампания срещу марихуаната по радиото и на големи форуми.
Използвайки средствата за масово осведомяване като свой форум (получавайки голяма подкрепа от издателя на жълтата журналистика Уилям Рандолф Хърст), Анслингер раздвижва настроенията за борба с марихуаната от държавно ниво към национално движение. Той използва колекция от цитати от полицейски доклади – за графично изобразяване на престъпления, причинени от употребяващите наркотици.
Критиците на Анслингер смятат, че кампанията срещу марихуаната е имала скрити интереси. Например индустриалната фирма E. I. DuPont De Nemours And Company, нефтените предприятия и Уилям Рандолф Хърст се заговарят заедно, за да създадат силно сензационната кампания за борба с марихуаната. За премахване на конопа като индустриален конкурент на синтетичните материали. Лигата на нациите вече е прилагала ограничения за марихуаната в началото на 30-те години на миналия век, а ограниченията започнали в много щати в САЩ години преди да бъде назначен Хари Анслингер. И президентът Франклин Д. Рузвелт, и неговият генерален адвокат, публично подкрепяли забраните през 1935 г. Оказва се, че Анслингер е бил част от по-голямо движение, насочено към алармиране на обществеността като част от по-широкия стремеж на правителството да забрани всички наркотици за развлечение.
